- Не, това не може да е истина! – възкликнал принцът, и за тринайсти път целунал Спящата красавица. Тя обаче продължавала да спи с всички сили, даже леко похърквала. „И сега какво - коскоджа ми ти красив и заможен принц, виси като сопол до някакво си легло и се прави на парамедик“ – витаело из главата на царския наследник.  „Дали пък не я целувам на правилното място...“

  Извадил от джоба си вълшебното огледало и дъхнал три пъти, докато му се запоти стъклото. В миг изплувало лицето на магьосницата Доротея.

- Дърта кощрамбо, защо ме излъга? Какви целувки, какви красавици, какви пет лева – тази тук и с нажежен остен няма да мога да я събудя!

  Доротея гузно се прокашляла:

- Извинявай, принце, забравих да ти кажа -  братя Грим, да им се разтече фондьотена дано, ъпгрейднали приказката. За да събудиш красавицата, ще трябва да приготвиш вълшебен разтвор от  две кофички кисело мляко, още толкова вода, нарязана на ситно краставица, зехтин, копър и чесън. За всеки случай добави и счукани орехи.

- Ти да не си спала на течение, ма!? Как ще го изпие, като спи?

- Няма да го пие, ще ù намажеш с него петите, колената и шията. Лисни и малко отзад, между лопатките.

  Принцът изпълнил всичко, и о, чудо! – Спящата красавица се превърнала в Току-що събудена красавица.

- Кафееее! – отронило се измежду изпръхналите от сън устни.

- Няма, красавице, тази година цялата реколта я начука градушка – нежно изрекъл принцът, докато се любувал на небивалата красота. – Може ли да те целуна?

- Нц, смърдиш на чесън. Кой си ти?

- Аз съм принцът на Нубия, дойдох да се оженя за теб.

- Това е друго нещо. Чакай малко да ми се вдигне кръвното, и те взимам.

„Тази пък, колко е лесна!“ – помислил си принцът, но външно се зарадвал.

  Вдигнали чудна сватба:  три дни яли, пили и се веселили. И аз бях там и се веселих, ама не ми дадоха да ям и да пия нищо - този принц се оказа егати скръндзата!

  Съдбата обаче си знае работата, и още на втория месец принцът осъзнал, че не си е мечтал за жена, която непрекъснато му крещи, обижда го и дори налита на бой. Първата им брачна нощ се състояла чааак на 21-вата нощ, и то след много молби и увещания. Тази „красавица“ била на път да му съсипе реномето. Дори царският шут включил в репертоара си скеч, осмиващ несполучливия брак на принца. Това не можело да продължава така. Женихът извадил вълшебното огледало и отново повикал  Доротея. Магьосницата се появила подпухнала, разчорлена и с четка за зъби в уста.

- Дърта кощрамбо, как можа да ми пробуташ това чудовище за жена! Ако знаех за какво става дума, щях да я ударя с един топор по главата още докато спи, че да не изгори и някой друг. Какво си забъркала – оправяй си го, искам да ме отървеш от нея!

- Съфафям, пфинце, нафи фи казах, Братя Гфим...

- Слушай, да плюеш веднага тоя масур от от устата си, че ей сега ще строша огледалото. Коскоджа ми ти красив и заможен принц се изтъпанил пред нея - тя дъвче ли, дъвче!

Доротея се стреснала, изплюла четката за зъби и тозчас заговорила книжовен нубийски:

- Твоя воля, принце. За да се отървеш от жена си, трябва да приготвиш следната вълшебна смес: половин кило картофи, нарязани на дребно, прибавяш към тях 300 грама кайма, два настъргани домата,  два пръста вода и сол на вкус. Накрая стриваш стрък чубрица и стрък джоджен, мяташ във фурната, след час заливаш със смес от три яйца и кофичка кисело мляко, чакаш още 10 минути, и полученото сервираш на жена си. Една хапка да опита, и повече няма да я видиш.

- Хвала на теб, Доротейо! – разнежил се радостно принцът, и наредил на придворния алхимик да изпълни рецептата. Той страхливо преглътнал:

- Принце, тази година реколтата от чубрица и джоджен беше нулева... мина градушка... хлъц... и начука в земята... хлъц... всичко. Ще се наложи да почакаш до другата го...

  Тъкмо да каже „... дина“,  мощен шут го запратил между тъпите му колби и стъкленици. Цяла една година с крокозъбела?!! – УЖАС!!!  

   На другия ден в Нубия започнало масово строителство на парници.