"Вече трета седмица съм тука, няма никой, пълна скука. А сега можех да избухвам  в БИАД..." - продължаваше да мисли принцесата. "Ще взема да се поразходя наоколо, барем наще са затворили тука още някой, то няма с кой два лафа да си кажа, пълен шит е. Я, тука някви стъпала има... Охо, цяла стая, пълна с к'во ли не. К'во е тва дървеното тука, прилича ми на няква средновековна дилда... Що пък да не я пробвам, то тука така и така няма кво да се прави... Ау, ох, ох,оххх, ммм..."

@@@@@

- Наш'та щерка край няма с глупостите си. - царят беше извън нерви, Арсенал падаха, а беше заложил половин графство на тях - Дрогирала се е с нещо и не можем да я събудим по никакъв начин, докторите се видяха в чудо. Днешните млади хабер си нямат от забавления.
- Никой ли не успя да я събуди досега? - царицата беше уплашена не на шега - Звъня ли на тия от телевизията, как бяха...
- Вече бяха тука, нищо не помага, не знам вече какво да правим. Да я водим в Германия при специалистите, дето оправиха на Марто Петров коляното, много са добри, чувам.
- Нищо няма да ви помогне - чул се внезапно писклив женски глас - принцесата се убоде на магическото вретено и ще спи сто години, вие и цялото ви царство също, МУАХАХАХАХАХА.
- Пак ли тая убитачка с черното, да не е фенка на Зоро, бе - развикала се царицата - Откъде се взе тука, тоя СОТ за к'во им плащам, егати дебилите. Разкарайте я оттука, че ще звънна на Миков лично да я разкара барабар с баретите, егати и нахалниците и чудото.
- Абе, - казал царят - нещо ми се доспа май изведнъж...

@@@@@

  Разчуло се, че цялото царство е изпаднало в дълбока летаргия (за няма 2 часа по Интернет форумите вече се знаело от всички) и принцът от съседното царство решил да спасява положението. "Тая мръсница, принцесата, яко се е дрогирала, ей сега ми е паднала. Т'ва клипче, дето го е пуснала в нета, ще и се стори детска игричка, направо ще я сцепя." Тръгнал принцът към царството с Ламборгинито си, но на пътя му внезапно се появила огромна, непреодолима стена от бодливи растения. "Егати храсталаците са в т'ва царство, се едно съм в Сървайвър, мама му. Ламборгинито ми ще стане на нищо, а съм го внесъл за 120 бона от щатите директно. Ще тря'а да ходя пеш, мама му стара."
  Звъннал принцът на охраната си, да му разчистят пътя, отпратил ги обратно ("Кат' видят заспалата принцеса, и те ще искат, не са познали. Първо аз, пък после ще видим...") и продължил към кулата на принцесата. Изкачил се до стаята, където тя спяла и нахълтал вътре като истински освободител. "К'ва е тая дървена дилда тука, бе?" - помислил за секунда, после видял легналата полугола заспала принцеса. "Голяма пичка, няма грешка. Знаех си, че не бъркам, като идвам тука." Навел се принцът и целунал принцесата по устните...

- Кой си ти, бе, нещастник? - веднага се разбудила и се развикала тя - Бягай от тука, егати перверзника. К'во правиш тука, бе?
- Кротко, слънце, дошъл съм да те спасявам. - принцът вече разкопчавал панталона - Не искаш да си още сто години в тая кула, нали? 
"Абе, хич не е лош тоя принц, пък и изглежда е баровец некъв. Да му се дам ли... Лелееееее..." - принцът вече бил събул панталона си. "Май ще спасим кралството..."

@@@@@