Постепенно ерата на махленските гаражни магазинчета взе да отмира.

Отваряха се нови модерни специализирани магазини и маркети. В  квартала изникна такъв модерен магазин за месо, местни произведения, консерви, подправки, вина, бира. А в нещо като полуоткрита пристройка денонощно скарата печеше кюфтета, кебапчета, наденица. Ухаеше  много приятно, и беше достатъчно да си купиш нарязан хляб, да поседнеш на пейка в градинката пред магазина, и да ядеш хляб с мирис  на скара.

Взех паржоли, наденица, знам как се пекат в барбекюто, имам си още домашно винце. Мимоходом погледнах бележките, от къде се взеха тези стотинки по марките. Е , нещо ако не достогнат пари, дано е онази симпатяга  Светлето на касата. Светлето, хубаво, ама хубаво момиче към 22-23 години, хайде вече жена де, даже успяла да се омъжи и разведе. Веселячка.Все ме подкачаше '' Ех, защо не съм  с 10 години по-възрастна, или ти с 15 по-млад, тогава да видиш ти любов и 1/2 '' и се смееше подкупващо.

'' О, не - отвръщах шеговито - Ама ти си на годините на дъщерите ми бе Светле, какво ще ви правя три фурии в къщи, дай по 100 лева  за джобни и фалирах...'', а тя , '' Не се стахувай бе, жена ти няма да научи, ние само с тебе тайно и в потайна доба, и  незнаен час ''...

Да ама не. На касата Лилето, понамръщена към всички и към себе си. Хайде пак извадих късмет

Поздравих я.

- Как си Лили, изглеждаш прекрасно

- Добре, и ти също - отговори нехайно

Учихме заедно в гимназията, бяхме известно време гаджета. Тя беше рецитаторка, артистка по душа. 

Не минаваше училищно или градско тържество без неин рецитал, от нежните стихове на Яворов и Лилиев, до Смирненски и Вапцаров. Рецитираше с патос, вживяваше се, сякаш бе част от стиховете, от героите. Е, беше малко пълничка и с очила, но аз си я хаесвах такава. Ученическа любов, мислехме си, че правим нещо като се изучавахме анатомично без дрехи, като жив атлас по Анатомия на човека.

А когато някой се опитваше да ме апострофира...'' Абе ти поне си хубаво момче и толкова момичета има около теб, ти си се хванал с Лиляна '', отговарях им филосовски '' Вземете моите очи да видите и тогава говорете ''. много съм знаял тогава значението на тези думи, ама са тежкарски за онова време.

Тя кандидатства ВИТИЗ и нещо по изкуствата в Пловдив, но не я приеха.

Аз заминах да уча, а тя си остана в градчето.

Тогава градчето имаше  военни поделения, и всяка година поне 20-30 млади офицери бяха разпределяни из поделенията.  И тогава беше жътвата на момите от градчето, от близките села

в конкуренция с учителките-моми.

- Двадесет лева и четири стотинки - ме сепна гласът на Лиляна

Извадих банкнотата, започнах да ровя трескаво из джобовете, знаех че  бяха празни, имах само 20 лева. Досрамя ме, изложих се.

- Госпожо, имам само 20 лева - срамежливо отговорих

Потънах в земята от срам, да нямам четири стотинки или други...ама от пусти сметки да не ми тежат по джобовете.

- Лили, съжалявам, нямам  ни дребни, ни едри - промърморих

Погледнах я умолително в очите, като виновно малко момченце се огледах наоколо, добре че нямаше други хора при касата

- Ами къде си тръгнал без пари да пазаруваш - гневно каза тя

Срам, срам и 10 пъти да повтарям, все тази. нямам в момента.

- Дай да отида да клъцнат 100 грама - окопитих се

- Така може ли, хранителна стока да се връща за корекция, ами ако си сложил нещо вътре...

Погледнах я, побутва гневно очилата си, а зад тях присмехулния й поглед на гримираните очи.

Срам, как можах да се изложа така елементарно. Събрах кураж.

- Лили, дай от себе си, ще ти ги донеса веднага, обещавам

- Да бе, обещанията останаха в годините назад

Касовия апарат изписука, бележката се показа и тя безразлично прибута покупките ми и касовия бон

- Благодая ти, до полувин час ти нося стотинките

- Ще видим - отсече равнодушно.

В къщи прерових всички джобове. Открих 4 х 2 стотинки, златисто лъскави монети.

Върнах се в магазина, на касата друга жена.

- Извинете, госпожа Лиляна

- Смяната й свърши и преди малко си тръгна - ми отговори

- И кога отново ше е на работа

Жената погледна някакъв график.

- Два дни почива,... значи след два дни е първа смяна - ме информира

Стотинките сякаш ме пареха в джоба и тежаха като воденични колела...

- Лили, благодаря ти много - бях пред нея след два дни - Ето четири  стотинки недостиг за покупката, и още четири наказателна лихва

- Мдаа, все още имало добри и мили хора - пророни тя без да се усмихне и сложи монетите в отделението за 2 стотинки - А ти как я караш, чух че си бил по чужбините

- Да в Германия, Дюселдрф, дъщерите още учат там, и жена ми работи и им помага, а аз се върнах за няколко мсеца да поприготвя дърва, да зазимя къщата им , нашите нещо не могат сами.

- Имаш ли свободно веме, аз съм до 13 часа на работа, ей така за следобедно кафе - мутира гласа й към любезност

- Да, може 

- Добре тогава, в бистрото отсреща в 13 и 15 съм там

             По това време бистрото беше полупълно или полупразно, отнпосително еднакво е, нали.

Настаних се удобно, хвърлях бегъл поглед навън.

Мярнах едра женска фигура по отсрешния тротоар. Как се е отпуснала и наедряла Лиляна, даже и няма и живот в нея, все пак 45 години си казват думата, пък и ако няма и стимул.

Отпихме по глетка джин с тоник, като срамежливи първокурсници не знаехме от къде да започнем

- А ти как я караш Лили - попитах- Последно се бяхме срещали по Коледни празници, тогава кръжокът който ти ръководеше, изнесе спектакъл да го нарека, в Застрахователната компания, беше чудесно, и въодушевените деца от аплодисментите, е и ръководителката им , де.

- Ех години, години, силни години - тихичко започна - Изведнъж останах сама, а бях най-добрата, всички студенти, а аз...Следващата година ме приеха Педагогика и Българска филология. Завърших

Омъжих се за амбициозно момче, офицер в едно от поделенията в градчето. Роди ни се дъщерята. Животът сякаш се подреди. Мъжът ми, вече бивш,  го преместиха в Стара Загора, по-висока длъжност, чин, заплата. Ние с дъщерята го последвахме, тя започна във Френската езикова гимназия

Какво ми стана незнам, опитах се да отмъкна мъжът на  приятелката си. Отначали беше като на шега, после се задълбочихме. Бившият ми мъж, по служба, често отсъстваше продълбително време от къщи, дъщерята ученичка, поле за действие колкото искаш. Но, Елена, така се казваше онази жена ни проследявала от доста време, знаела за нас , но не го показваше. Срещнала се с бившия ми, разказала му за нас. И  в поредната мнима командировка, той се връща с Елена и ни заварват в къщи

Срам, ама срам да видиш, да те хванат.Срина се всичко. Разведохме се, него го изтеглиха в Пловдив, дъщерята го последва да учи там, аз напуснах училището и се прибрах в градеца...

- А с онова семейство, с него какво стана ,  интересно ми е

- Нищо, простиха си и вероятно си живеят още. А у мен остана нищото, освен срамът и какво да лъжа в градеца. Но, всяко чудо за три дни, както се казва.

Помълча малко, пийна от джина с тоник и продължи.

- А тук откриха Център  за проблемни деца, в Стара Загора изкарах и олигофрено педагог, започнах работа в Центъра. То с другите деца  не можеш се оправи, та с проблемните ли. Мъчих се, струвах и срам не срам, напуснах. Добре, че откриха магазина. Промених се, станах раздразнителна, годините, килограми, работата. Извинявай, че ти направих проблем преди дни за някакви жълти  стотинки.

- Хайде сега, ти си на работа, сто души по 4 стотинки на ден, вероятно имаш месечно над 15 смяни, е , за какво да работиш. Абсолютно беше права. Знаеш ли, аз като видя на земята една стотинка, се навеждам да я взема, защото знам, че без нея може да не ми дадат хляб...

             Пийвахме, отвързахме торбата със спомени. Колко сме били млади и хубави, и глупави.

             А сега...

следва част 2