- Хубава си.
- Мерси. Учудващо е, че го забелязваш...
- Затова ли е всичко? За Мен? Да го забележа?
- Не, естествено... Отдавна не е за теб…
- За кого тогава?
- За себе си го правя.
- Лъжеш.
- Знам.
- Тогава?
- За миналото.
- Как така?
- Тук идвам… като в храм... да отдам почит на спомените си, да запаля свещтичка в памет на любовта ни… и да си спомня... Не мога да си позволя да не съм хубава за него, за миналото... ...