Мъжът в леглото ѝ вече спеше, когато д-р Борислава Борисова тихо се изправи и се насочи към съседната стая. Седна до телефонния секретар, чувството на безпокойство се прокрадваше в съзнанието ѝ. Натисна копчето, за да прослуша съобщенията.
– Имате три нови съобщения! – обяви електронният глас на секретаря.
Д-р Борисова натисна бутона. Първото съобщение започна със звука на телефонен шум, от който ѝ настръхна кожата.
– Здравейте, д-р Борисова... обаждам ви се, защото ми казахте да ви звъня по всяко време, когато усетя... когато почувствам... е, знаете, „онова“ нещо... Обажда се Чочо, онзи, който изкла кокошките на съседите си. Днес усещам, че нещо ще се случи. Нещо... или някой... взима контрол над тялото ми. Все още не съм се предал, но... – „Тииит“ – съобщението прекъсна внезапно.
– Край на съобщението. – съобщи гласът на секретаря. – Имате още две нови съобщения.
Сърцето на Борислава се сви. Натисна бутона за следващото съобщение. Гласът на Чочо се върна:
– Пак съм аз, Чочо. Вече нам ...