Юли. Сутрин е, а пек, да му прималее на човек. Запрашиха се улицитe, стана задушно. В градския транспорт не се понася. Събота е, ала има ли значение – тълпи народ се стичат на върволици и се натъпкват в автобусите като чувал с брашно – винаги една ока отгоре може да туриш. Вратите понечат да се затворят, подритва те някой, поспъва те, аха да се затвори туй чудо – не рачи, вратата отворена си остава.
А автобусът, да му се не види и макар, трошката загубена – люшка се, лашка се и лъкатуши, сякаш на гондола си се качил. Софийските улици и тях си ги бива, няма здраво място по тъничкия асфалт, я дупчица (със забучена издънчица вътре – да се не катурне някой вътре) ще се появи, я нагънат пътен знак оставен по средата на трасето ще изскочи. Хубавичка работа, ама българска...
Дядо Иван хич не го е еня за тия неудобства. Младите на „дъртаците“ място не правят. Какво да се прави, такава е днешната младеж! Стои си правичък като мертек дядо Иван и не се оплаква. Човек от старата школа бе той – стр ...