Остави се да я води сърцето. То биеше влюбено, носталгично и виновно. Преди 15 години на една пейка в този парк Той я целуна за първи път. Тогава се беше сгушила в треперещата му прегръдка. Не, не беше студено, просто душите им бяха правели любов много преди телата да се срещнат… После забързаха към хотелската стая за първото им отдаване един на друг с всичките си сетива…
Вървеше из парка и връщаше срещи и раздели през всичките тези години. Търсеше онази пейка и нелогично се оглеждаше за таралежчето, което пресече пътя им през онази лятна вечер. И двамата бяха приели животинката като съдбовен знак. След години Той беше намерил две малки фигурки на бодливкото, всяка фигурка стоеше в домовете им и чакаше момента да се съберат. Почти като тях двамата. Но Той изгуби надежда и й върна таралежчето - „поне те двечките да са си заедно“…
Обичаше прохладните летни вечери. Точно това време, когато нито ден е, нито нощ е. Когато денят и нощта се срещат, докосват се и се разделят…
Вечерният вятър г ...