Адът претърпяваше реконструкция. Дяволът-старши беше умрял. Е, умрял е доста образно, но засега ще приемем, че него просто повече няма да го има. Дяволът-младши беше наследил (пак образно) трона (много образно) и беше решен да направи реформи. Като начало малките дяволчета не трябваше да се разхождат голи по улиците, а носеха елегантни костюми и куфарче, където вместо сгъваем тризъбец, носеха документи, договори, ГПК, Наказателен кодекс и всякакви други адски неща, които причиняваха повече болка от убождане, но пък, от друга страна, бяха по-хуманни.
Трябваше да се смени и декорът. Старият червен цвят, огънят, пещите – всичко това беше толкова средновековно и демоде, че вече беше нетърпимо. На мястото на огромни вулкани бяха издигнати високи небостъргачи; грешниците бяха пращани в офиси, където търпяха адски мъки, смятайки ДДС-то и плоския данък. Деветте кръга на Ада, както се наричаха новите магистрали,трябваше да водят грешниците към офисите,а задръстванията се увеличаваха, колкото повече се приближаваш към центъра. На всичкото отгоре само дяволите караха коли, докато наказаните души трябваше да пътуват наблъскани в стари автобуси – хармоники „Чавдар”.
Когато аз пристигнах в Ада,бях леко изненадан. Вместо червената, потискаща, горяща атмосфера, заварих огромен, сив, бетонен метрополис. Тикнаха ме да изчислявам данъци, естествено. Но тъй като бях ловък и хитър адвокат, доста бързо се издигнах в йерархията и скоро водех основните търговски сделки между Ада и Рая. Един ден бяхме седнали на кафенце с Дявола-младши и си говорихме по бизнес, докато зад нас думкаше хаос.
- Знаеш ли, чудя се – казах аз.
- Сподели – отвърна той. Ланецът му леко потрепна от тежкия,басов глас.
- Още откакто дойдох тук, ми прави впечатление, че всичко – от законодателството до бита – всичко страшно много ми прилича на България.
- Иванов – каза ми Дяволът-младши със смях – ако има по-криво уредена държава, която да причинява повече адски мъки, обади ми се и ще променим нещата!
Замислен, отпих от бирата си. Не ми пукаше за това, което каза Дяволът-младши. Просто изведнъж ми се сви сърцето, защото си спомних, че малко по-късно днес трябва да мина през Общината… за документи, разбира се!
© Иво Все права защищены