- О, МИЛИ БОЖЕ!
"По дяволите, тия хора не гледат ли къде карат?!" - си казах, поотупвайки се. Жената дойде при мене, започна да ме пита добре ли съм и да ме оглежда. Позакашлях се малко, но нищо особено. И по-силно съм бил удрян. Само че... Какво ми става? О, по дяволите, сега халюцинирам...
- Госпожо, така ли ми се струва или всичко започна да се задимява...?
Отговор не последва.
Чифт крака започнаха да се избистрят пред мен. Вече бях убеден, че съм си ударил главата при падането..
- Стани - каза дълбок глас и думите му се върнаха до ушите ми, сякаш бях в малка стая с ехо...
Погледнах нагоре. Снизходително лице на мъж на средна възраст ме гледаше със различните си очи. Не усещах как ставах наистина всъщност. - Толкова ли съм ти чуден? Нали ме познаваш перфектно?
- К-кой си ти?
- Аз съм Животът, глупаво момче.
- Ах ти...
Яростта се надигна в мен и понечих да го хвана за гърлото, но замръзнах във въздуха.
- Само да ме докоснеш и хиляда човека ще умрат на мига! - изгледа ме злобно Животът. ...