Телефонът настойчиво звънеше,Ния вдигна и гласът отсреща и каза
-Здравей,Ния!
-Павле ,ти ли си?
-Да ,а ти как си?Какво стана с теб?
-Добре съм,а ти къде си?
-Как къде, тук при морето.Не съм те чувал от есента,затъжих се за теб.
-Все още ли си там ,където беше отседнал?
-Тук съм Ния,да тук.Много искам да те видя,но това едва ли е възможно,затова ти се обадих,поне да те чуя.
-Ще ти се обадя по късно,малко съм заета сега.Чао Павле и дочуване.
Ния затвори телефона и се замисли.Гласът му звучеше странно и тъжно.
Тогава след изложбата Павел искаше да я почерпи и до късно разговаряха.Началото на есента и края на лятото едно междувремие.Два сезона,които се застъпват .Вечерта бе топла и приятна.Ния четеше в очите му ,от които бликаше нежност и топлина.Той леко докосваше ръката и ,после се усмихваше като дете,което сякаш се извинява за непохватноста си.Тя му бе обещала през зимата да го посети,ако има тази възможност,но такава нямаше.Зимата бе дълга и студена.понякога си мислеше за него,за усмив ...