16 июн. 2008 г., 07:32

Срещата 

  Проза
887 0 1

Минутите бършат сълзите,
времето ме среща със теб,
забързана търся следите,
за да не те загубя. Бягам след времето, бягам след теб,
протягам ръце... а ти се изпаряваш
пред очите ми. Незнайно защо
не виждам и сянката ти, не виждам
лицето ти. Отново изгубвам следите,
следвам сърцето си, ти си около мен,
усещам те, винаги те усещам!!!
Не те виждам, но знам, че живееш в
сърцето ми. И вместо да остана, аз
продължавам да бягам... стремейки се да
намеря сянката и лицето ти.
Знам, че ме чакаш... Бягам към теб.
Затварям очи и виждам усмихнато ти
лице... протегнати ръце, празно място
в твоето сърце. Бягам към теб, бягаш и
ти към мен... някъде ще успеем да се
срещнем, за да запълним празнотата на
желанието си да бъдем един срещу друг,
но не бягайки, а прегърнати завинаги!!!

© Алина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??