„Гра!“, каза главната гарга и рипна от клона. Всичките други гарги я последваха – защото нямаха представа какво да правят, ако трябва да решават сами. А главната, най-голяма и най-стара гарга, махаше с крила неуморно, сякаш преди две години се е научила да лети, а преди година е овладяла напълно това умение. Никоя гарга дори не гракна с въпрос накъде я водят. „Има си опитна гарга сред нас“, казваха си всички от ятото. И махаха крила с наслада, радвайки се на свежия вятър... Но накрая се умориха. Гракнаха към главната гарга - „Кога ще спрем за почивка?“, а тя не отговори. Махаше ритмично с крила и не обръщаше внимание на никого. Затова другите я последваха. Тя явно беше по-силна от тях и знаеше повече от тях. Летяха над безбрежното море, по-малките гарджета умираха от страх да не паднат в него и да не се удавят. По-големите им даваха кураж – виж баба гарга как лети, а тя е на сто години! И цялото ято летеше в стройно V нататък... На хоризонта, насред морето, изникна остров с красива, из ...