Всяко съвпадение с конкретни лица е случайно
Очите му бяха безжизнени, мъртви, без блясък, а лицето нежно, красиво и одухотворено. Дългата му коса се спускаше от двете страни на раменете, очертавайки правилния овал.
Всяка сутрин Станислав поемаше на разходка с придружител. След обяд работеше като рехабилитатор. Болните бяха доволни. Масажите му помагаха много за възстановяването им. Дните му на пръв поглед бяха скучни и еднообразни, но изпълнени с богат вътрешен живот. Загуби зрението си едва четиринадесетгодишен по един нелеп начин при игра с пиротехнически средства. Имаше една далечна представа за света, който го заобикаля, представа, основана на спомените му от преди двадесет години. Но тя му даваше възможност да мечтае, да слуша музика, да се опиянява от аромата на цветята, да чете специални книги с помощта на пръстите на ръцете си и по своему да бъде щастлив. Може би повече щастлив от много други зрящи, но заключили сърцето си за добротата, красотата, вълненията и мечтите.
Тридесе ...