00000000000000000000000000000000000000000

Лодката акостира на брега. Мъжете скочиха и я издърпаха.

- Кейт?! - извика Пол. - Кейт, там ли си? - от къщата се показа стопанката.

- Върнаха се! - извика тя и двамата възрастни мъже се показаха отвътре.

- Имаме нужда от помощ! Гонзало, ще ни трябват куките. – мъжът се обърна, взе закачените на дървото куки и се запъти към лодката. Чичо Никос го последва. Двамата онемяха при вида на огромното туловище. С труд го закачиха на куките и го провесиха на едно дърво.

- Мисля, че ще има голям пир!

- Джак, а бисерът? – попита чичо Никос.

- Елате вътре. - той влезе в къщата, където го последваха останалите. Джак бръкна в торбичката и извади бисера.

- Кейт… - чу се женски глас. При което жената подскочи.

- Бързо в подземието!  - Гонзало  отвори вратата на дрешника и ги подкани.

- По-бързо! Тук има втора врата, отвори я! Бързо!! - Джак отвори вратата и тримата мъже заслизаха по стълбите. Тихо затвориха вратите и се спотаиха.

- Кейт… - Кейт отвори вратата.

- Здравей, Мария-Луиза. Какво те води насам?

- Голям улов!

- Да, Пол и Джулио тъкмо се върнаха.

- Къде са я уловили?

- Не зная още подробности! Те току-що пристигнаха. А ти?

- Аз… идвам да те помоля да закърпиш тази роба… - Кейт пое бяла роба от груб плат.

- За какво ти е?

- Утре вечер ще има празник в моя далечна роднина и за това…

- Ама това не е вечерен тоалет.

- Да, Да… нещо като бал с маски ще бъде… Ще можеш ли да я зашиеш? Тук-там е скъсана, а доколкото разбрах, племенницата ще я облича…

- Добре, Мария-Луиза, ще ти я зашия. Тази днешна младеж какво ли не си измисля, за да се забавлява. Днес дискотека, утре купон с барбекю, после бал с маски… Сякаш за тях няма работа…

- Така е, скъпа съседке… Ама какво да ги правиш… деца. Ще мина по-късно да я взема.

- Чакай, сега ще я поправя… Не бързай. Остани да си поговорим. Откога не си идвала… - жената склони и седна. Кейт включи машината. Поогледа робата и видя, че е скъсана точно от лявата страна до сърцето. Ръкавите също бяха протрити. Кейт подходи професионално и не коментира поправката.

- А всъщност за коя племенница говориш? За  Мия?

- Не, мила, не сте я виждали… Тя е дъщеря на далечен роднина на съпруга ми. Досега живееше в Лос Анжелис.  Учеше там… Много е хубава...

- Ще трябва да ги запознаем с Джулио.

- Но, разбира се… Тя ще постои малко на гости.

- И как се казва ?

- Викаме ù Ники. Ранги и Хироа много се радват и си играят с нея.

- Мисля, че е готова. Нека я огледам последно да не съм пропуснала някъде още… Не, не съм. Ето, готова е. Вземи.

- Какво ти дължа за това?

- Хайде, стига, нали сме съседи… не ми дължиш нищо.

- Кейт, не може така!

- Хайде, отивай, не се тревожи. А аз да слагам масата, че моите двама мъже сигурно са гладни.

- Благодаря ти.

- За нищо. - съседката си тръгна. Пол и Джулио влязоха. – Повикай и останалите. - Пол почука по пода три пъти. Тримата мъже се качиха обратно в къщата.

- Не зная дали чухте нещо от разговора ни със Мария-Луиза, но аз огледах дрехата. Приличаше на роба за жертвоприношения. Сигурна съм, че ще я използват пак. Нямаше петно от кръв, но бе срязана с остър предмет точно в областта на сърцето и по ръкавите бе протрита. Ще я облича момиче на име Ники от Л.А.

- Не съм чувал за такава племенница! - каза Пол.

- И аз не бях, затова я попитах и тя отговори, че е дъщеря на далечен роднина на съпруга ù. И че е израснала в Л.А. И че там учела. Мисля, че това е момичето, което търсите.

- Така е!

- Но я помислете… Мария-Луиза да е от клана на ОРО?

- Какво ще правим?

- Къде живее тази жена?

- Недалеч. Джулио ще ви заведе. Доколкото разбрах, празникът ще бъде утре вечер. Но не зная къде.

- Ще ги проследим!

- Доколкото зная, приготовленията за какъвто и да е ритуал започва едно денонощие преди самия ритуал.

- Робата още не е използвана! Те ще я принесат в жертва утре вечер! Значи, все още имаме време.

- Мисля, че имате нужда от почивка и… добра храна! Какво ще кажете да Ви опържа малко бяла акула? - всички се засмяха.