- Точно така!

- Къде го открихте?

- Ще ти кажа по-късно. Сега го разгледай внимателно! Обърни внимание на този монограм.

- Прилича на  Бога Оро. Хм! Интересно!

- Някои изследователи смятат, че е имало жертвоприношения и на хора от  всички полинезийци, но това не е доказано.

- А какво ще кажеш за Джеймс Кук? Нали той е наблюдавал такова през 1777 година?

- Да, зная това, но интересното е, че убивали жертвата и после я пренасяли на мястото и извършвали обредите.

- Но това отдавна е  забравено!...

- Според мен не е! - Джак повдигна вежди.- Този нож е намерен вчера тук - в нашия град. Гонели са една жена и в последния момент се е появил страничен човек и е предотвратил убийството. Взел е този нож от един от нападателите, който незнайно как се е оказал… таитянин!

- Хайде, не говорите сериозно!

- Напротив!

- Дори това да е вярно, защо, по дяволите, са дошли до тук да търсят жертва?

- И на мен това ми е чудно! Жертвите обикновено били роби, бедни, хора без всякакво положение… - двамата мъже се замислиха. Пръв наруши тишината професор Стоун.

- Слушай, смятам, че те ще се опитат да си върнат кинжала. Като за начало ще трябва да го скрием на сигурно място. Но къде?

- В музея ще задават много въпроси, а и  там ще е първото място, където ще проверят! Тук също не е сигурно…  Да го носим в себе си  е опасно!

- Ще го взема с мен. - вметна  Джак. - Аз мисля, че зная къде да го скрия. А междувременно ще проверя из книгите какво пише за това.

- Добре.

 Двамата мъже се разделиха. Джак излезе от кабинета и се запъти към един малък антикварен магазин. В него  работеше мъж с вече посивяла коса. Бяха се сприятелили много отдавна. Още когато Джак беше дете. Старият Никълъс -  както повечето го наричаха – чичо Никос, защото малчуганите не можеха да изговорят цялото му име – събираше децата от улицата в своя магазин и им показваше някоя вещ. Те с интерес я  разглеждаха, докато той им разказваше истории, свързани с нея. Именно оттам  Джак научи много неща. Всичко това го вълнуваше и той започна да се занимава с изследвания и история… Докато вървеше, си спомни как всички деца – Мики , Мат, Смит, дори рижавото гаднярче Бъркли бяха наобиколили чичо Никос и  с много голям интерес го гледаха и слушаха. А родителите им бяха спокойни - поне няколко часа децата им не вършеха щуротии и стояха мирни и тихи.

    Сега Джак гледаше побелелия старец през витрината и си мислеше какъв е животът! Само преди няколко години той бе все още млад и жизнен, а сега, след като съпругата му почина от рак, той остаря не с една, а с десетина години наведнъж!