Старата кола
Крайчето на късата бяла рокля бе леко повдигнато. Красивият, бял и нежен като цвета на перуника крак, частичка от нейните бикини в бледо кобалтов цвят и бежовата кожена тапицерия на седалката, на която бе седнала, създаваха цветни петна и игра на светлините като в картина на импресионист. Разсейваше се и мислеше само за това. Пожела, вместо кожата на седалката, тези бедра да галят неговата кожа. Искаше да целуне толкова много пъти местенцето, което тя показваше с финес и прелест. Двете бяха неговите красавици. Осъзна колко малко го интересува колата сега. И това му хареса твърде много.
А как ù се любуваше доскоро. На колата. Задните светлини бяха с фантастичен дизайн – инсталирани върху горната част на изтеглените назад и завършващи като торпеда калници. Цялото купе бе толкова динамично, елегантно издължено, с две врати-пеперуди. Отпред – четири кръгли фара, с отделен фар за всяка светлина. По два в специални красиви лонди, изработени в предните торпеда. С предни броня и н ...