"Отровните стрели", вкарани отвън, започнаха бавно да разяждат този толкова здрав доскоро "организъм". Двойката дори се унизи да слезе до нивото на въпросните „роднини“ и „приятели“, да се срещнат и да говорят с тях; да им поискат обяснения за изречените думи. Те реагираха различно. Някои гледаха настрани, псуваха и дори обясняваха със сълзи на очи, че не са казвали нищо. Други имаха дързостта да им заявят, че едва не са започнали да откачат и са измислили всичко от началото до края... В същото време се радваха зад гърба им, че „усилията им не са били напразни”, че са постигнали желаната цел, чувстваха се удовлетворени от постигнатото и се подготвяха да „гледат сеир” – докъде ще стигнат нещата. Въпреки че двойката спря всякакви контакти с въпросните хора, създали толкова раздори между тях, скандалите в семейството продължиха. Споровете до късно през нощта станаха нещо обичайно в този дом, който доскоро беше толкова весел, спокоен и уютен. Един ден на жената просто й писна, събра си баг ...