Старата пещ
Острието на кирката се забива в тялото ми и ми причинява непоносима болка. Мъжът, който купи старата къща, няма нужда от мен. За какво му е една стара рухнала пещ. Сводът ми е паднал, вратичката счупена и захвърлена под стряхата на схлупената вече къща. В лятната кухня, където са нощвите, лопатите, скъсаните чували за брашно, ръждясалото канче за вода, се търкалят, никому ненужни вече, счупени стомни, пробитото менче за вода, ножът на дядо Йордан и много други неща. Все по-силни стават ударите, все по-дълбоко се забива кирката между ребрата ми. Болката е вече непоносима. Ако бях човек, можеше и да ме пожалят, но аз съм само една стара полусрутена пещ, пещ за хляб. Кирпич по кирпич, частица по частица, тялото ми се разпада. Боли, много боли, рева от болка, но никой не ме чува. Кирката се забива между парчетата печена глина и разкъсва и без това раненото ми тяло. Иска ми се да викам, да се съпротивлявам, но не ми достигат сили, много съм стара, много. Неотдавна навърших сто г ...