Старият полковник със задоволство отбеляза, че дъщеря му днес влиза в апартамента със сложена маска. Явно пред входната врата е спряла, нагласила я и тогава чак отключила.

Но не каза нищо. Защо да я хвали, когато тя просто изпълнява задълженията си? А те са ясни – безпрекословно подчинение на всяко нареждане. Негово…

Не като внукът. Онзи ден се прибрал от Лондон и отишъл на село, при другата си баба. А после със смях разказваше как тя го посрещнала „маскирана“ – не само из селото, не само по двора, ами и в къщата ходела с полуфереджето. А прозорците били покрити с марлени завеси – да спират вирусите.

И преди „Добър ден!“, му кряснала да слага маската, щото…

Ама младите са такива – несериозни. Като баща си е. Оня се присмива на паниката, вместо да се подчинява на разпорежданията, пък после да мисли кой нарежда, защо, на какво основание… Да помисли! Тихо! За себе си! Не да коментира…

Че къде ще отиде светът, ако всеки коментира? Трябва да вземат пример от казармата – „Раз! Раз! Сега прави два…“

Тоя негов зет… Да му беше паднал на времето… Не в зрелите години на  полковник, а когато  беше нахъсан лейтенант. И му даваха да дресира млади войничета, дошли от село и прекрачващи трамвайните линии, за да не ги удари ток…

Щеше на практика да му обясни разстановката в казармата – една звездичка в повече означава, че си по-умен. И никакви обсъждания, аргументи, философствания. Първо действаш, после – след уволнението, може да помислиш защо е било така.

Е, ако питаха Старият полковник – и после не бива много-много да се мисли. Да му бяха позволили… Какъв закон щеше да въведе – всеки мъж по месец поне годишно, в казармата. За обучение и преобучение…

А то… Уволнят ги, освестят се, пък почнат вицове да разправят. Че и по-лошо – разкриват истински случки и събития. Като оная история за командира, попитал козируващ на гола глава лейтенант - до там ли му стига само  акълът… Какво толкова, Старият полковник – тогава млад лейтенант, беше забравил, че е свалил фуражката и…

Абе, важното е, че все още – и без фуражка, има кой да изпълнява заповедите му. Ето – дъщерята му докладва: записала се за ваксинация. Както й нареди той. Да го пази – нали всеки ден идва да го обслужва, няма да му донесе някой вирус, я…

А зетят не щял. Казал, че разчита на Съдбата, пък каквото… Даже еретични приказки разправял – как се вдигат цените на ваксините, как ония, дето ги нарича „фармафия“, пускали какво ли не – ето бая народ с отклонения, че даже ваксинирани пак се разболявали, че немалко уж спасителни лекарства се оказват безполезни, даже май вредни…

Не го е срам! Зрял мъж уж! Казват му от екрана какво да прави, а той седнал да разсъждава. Лично мнение имал, моля ви се! Кой си ти, та лично мнение ще имаш, бе? Наредено е – биеш крак и изпълняваш…

Старият полковник се сепна. Ще вдигне кръвното. А трябва да се пази. Защото тия младите… Кой ще ги обучава?

А не е лесно това – да следиш с кой крак се тръгва, да отсичаш ритъма : „Раз! Раз, два…“

И най-трудното – да се подчиняваш.

Защото да мислиш е лесно, ама я се научи да се подчиняваш на нелепи заповеди…

Но трябва! Иначе светът кой знае накъде ще отиде с тая анархия…

Абе, като са толков умни – що не ходят в крак?

И ваксинирани. Казаха – веднъж, после – по два пъти, сега предупреждават, че трябва трета ваксина. После може и четвърта, и пета…

Ония от телевизора знаят. Една звездичка на пагона повече са си сложили…

Заповядайте в блога - изключително интересен актуален коментар - https://genekinfoblog.wordpress.com/