Ресторантът беше пълен. Тиха музика допълваше дискретния лукс, заведението изглеждаше едновременно оживено и уютно. Вероятно защото съвсем наскоро се бе възродило отново, възкръснало като Феникс, и то точно посред най-голямата криза.
Собственичката въздъхна доволно и седна на масата за персонала в дъното, до кухнята. Погледът ù замечтано се зарея към вратата, зад която новият готвач, когото всички наричаха не без основание Магьосника, свещенодействаше. Този възход се дължеше единствено на него. Мълвата за фантастичните ястия, ненадминати по вкусови качества и разнообразие, които успяваше да сътвори, се бе разнесла със светкавична бързина. Носеха се легенди за кулинарните му умения, приписваха му световни отличия в кулинарията, а мнозина съвсем откровено смятаха, че в тази работа има нещо свръхестествено. Защото нямаше човек, който, веднъж опитал ястията му, да не иска да го направи отново. И нямаше жена, която е способна да устои дори на най-калоричното му кулинарно предложение, незави ...