Стаята
Не знам как съм дошла тук. Нито пък помня живота си отвъд това място. Не знам дали има нещо отвъд тези стени или може би наистина това е целият свят. Или поне моя свят.
Седях на земята в един от ъглите и гледах към сивите стени – гладки и студени. Светлина имаше, но тя идваше от една единствена лампа горе на тавана. Толкова високо, че никога нямаше да мога да я достигна. Тя бе всичко за мен. Вечна, постоянна. Единственото нещо, което излъчваше топлина в този мой малък свят.
В стаята имаше и една врата. Едното нещо в този мой малък свят, което не бе в сиво. Изглеждаше стара, изработена от дърво, но на много места цветът бе избледнял, а самата повърхност издраскана. Бравата бе направена от метал, обрисувана със странни форми. И макар че изглеждаше голяма пролуката за ключа бе малка.
Но аз нямах този ключ, за да бъда сигурна.
Дори не знаех дали вратата е заключена или не.
Не смеех да се доближа до вратата, защото тя бе нещо различно. Боях се, че дори и да я докосна тя ще изчезне и ...