Стефан обичаше да казва, че половината му бръчки са от мен. О, не... не съм му била нито жена, нито любовница, а бръчките твърдеше, че съм му ги причинила от смях. Та, Стефан беше техника на касовия ми апарат, нали и затова ни задължаваха. Понякога, кога от жега, кога от скука касовият апарат изпушваше и Стефан идваше да ни спасява. Той идваше и когато му е тъжно, защото знаеше, че ще го развеселя, като изръся някоя щуротия или разкажа случка я с данъчен, я с клиент. То и данъчните, като им доскучаеше ме спохождаха, кой със сандвич, кой със сладкиш. Спомени, спомени, като едри късчета шоколад. /из четирите стени на едно магазинче за цветя и илюзии/ Днес Стефан се обади и каза, че ме е сънувал, а не ме е виждал от преди 10 години.