Страхa... мразиш ли го? Пречи ли ти да правиш вълнуващи неща? Да зарежеш нещо и да не ти пука. И да си признаеш, и да не го направиш, е така, но в същото време той те държи жив. Пази те от собствените ти налудничави идеи. Пречи ти да умреш. Пазите от скок без парашут, от допрян до главата пистолет, от самия тебе. Държи те за ръката, докато си в неизвестността на мрака, докато си сам и не знаеш кой си.  В същото време страхът е като обикновен чифт дънки - когато го износиш и преживееш, той ти става ненужен и отпуска хватката около ръката ти, оставя те да продължиш сам, от него остава само споменът, че го е имало...