Хора сме, следователно правим и грешки. Грешки, за които в даден момент от живота си съжаляваме, че сме допуснали. Но неразривно с това понякога ги повтаряме отново и отново, като чувстваме същата болка, нервност и тъга както преди. Това прави ли ни мазохисти? В днешно време тази дума е популярна и често използвана. Много пъти съм се замисляла дали съм мазохист. По простата причина, че не веднъж съм повтаряла едни и същи грешки с ясната представа, че след това ще ме боли, ще плача и ще съжалявам за съществуването си. Но какво мамка му ме подтиква да се наранявам по този начин? Дали е мазохистът, криещ се тайно в душата ми? Не знам и това ме побърква. Не искам да живея сиво и еднообразно. Копнея за щастие, любов и топлина както бедното дете от улицата за топъл обяд. И въпреки всички тези мои желания, единственото което правя е да се наранявам, като повтарям стари грешки, които в никакъв случай не би трябвало да допускам. Не мисля, че съм единствената объркана от тези тъй дълбоки размисл ...