Няма човек, който да не е изпитвал страх в различните периоди от своя живот. Като деца сме се страхували от всичко.От тъмнината, от непознати хора, от гръмотевични бури и от всичко, което може да ни нарани. Плашат ни дори и нереалните неща, като историите за призраци, за които вярваме, че наистина съществуват.
След време обаче страхът ни вече става все по-осъзнат.Страхувайки се да не нараним най-близките си хора нараняваме най-много себе си, като живеем не както желаем, а така както трябва или правим неща, които не ни харесват, но се налага. Понякога от страх пропускаме важни неща само защото страхът е затворил сетивата ни в своята тъмнина и не ни позволява да видим светлината, която сме търсили преди това.А дали всичко това си заслужава? Едва ли.
Страхът от провал всъщност е най-големият провал. Понякога е нужно да паднеш, за да се научиш да намираш сили в себе си, за да станеш след лошото спъване от живота.Понякога трябва да скочиш и в най-дълбоките води, за да се научиш да как да из ...