"- Сега той сънува - каза Туидълди. - И какво мислиш, че сънува?
- Никой не може да отгатне това. - заяви Алиса.
- Как! Ами че тебе сънува! - се провикна Туидълди, като плесна тържествуващо с ръце. - И ако престане да те сънува, къде мислиш, че ще отидеш?
- Където съм си сега! - отвърна Алиса.
- Не, не! - каза презрително Туидълди. - Ти няма да си никъде! Какво! Ти си само един предмет в съня му.
- И ако Царя се събуди - прибави Туидълдум, - ти ще изчезнеш с пуф като пламък на свещ."
Страната на кривите дървета - прекрасно място... през деня. Високите планини се издигат наоколо като стени на стадион. Небето се синее над ослепително зеления свят. А слънцето съвестно си върши работата и осветява света като същевременно го затопля, както е предвидено в договора. Оживление цари по клоните на дърветата. Птички и катерички шумолят в листата. Подухва топъл ветрец, който вълнува високата трева.
А сред тревата е легнала Алиса. Дванадесет годишно момиченце с руса коса и сини очи, облечена е в си ...