16 дек. 2008 г., 22:20

Страннико 

  Проза » Письма
1250 0 0
1 мин за четене

 

                            Страннико...

 

 

За мига, в който те видях...

 

 

Усетих, по-различен от останалите си.

Дали душата ти е ранявана...

Питах се аз.

 

За теб, приятелю, пиша аз сега...

С последни сили боря се, да те задържа до мен сега...

За мига, за вечността.

 

На теб, който си до мен, щом съм аз сама...

На теб, думи искам аз да подаря...

Но ето пак не зная как...

 

Дай ми път да следвам, да съм вечно с теб...

Да се боря и доказвам...

Да бъда там, щом си слаб...

 

Нека те спасявам от реалността...

Но ти не ми обръщай гръб...

Щом аз греша...

 

Бъди за мен сладостта и болката...

Живота изпълвай с мечти...

Верен на приятелите си.

© Елена Стоева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??