Усещах кърваво горещата ù плът дори през леко обгръщащата я сатенена нощница. Всеки стон отронен от изпепеляващите ù устни галеше нежно врата ми. Леденият допир на гърдите ми с сатена ме влудяваше, превръщаше ме в обезумял звяр, исках да разкъсам нощницата на парчета. Тогава щях да обладая

обгърнато ù в стенания голо тяло.

Дърветата в камината бързаха да изгорят от завист за страстта и огъня, бушуващи във нашите тела. С нежните си ръце раздираше гърба ми, като оставяше след себе си следи за греховните си мисли. Устните ми трепереха докато целувах врата ù, губех контрол, исках да ги впия и да усетя силата, извираща от нейното безсилие пред страстта ми. Леко притваряше очи, беше я страх да ги затвори, усещаше студения полъх на моята сила и все пак не можеше да издържи за дълго...

Гърбът ù опираше грубите дървени дъски на пода, изход нямаше, трябваше да се подчини... Сега извърташе поглед, чистите ù като кристал очи бягаха от порока на пронизващите я мои черни мисли. „МОЯ СИ!” Погледна ме... и сякаш гръм разтърси цялото ù тяло, а устните ù не спираха да пулсират. Чуваше как сърцето ми иска да разкъса собствената ми плът, а дъхът ми отекваше из стаята.

„ЩЕ МЕ УБИЕШ ЛИ ?” - не знаех какво друго да я попитам.

Беше ме страх, сякаш гледах дявола в очите, блестящи като сребърно езеро. Затворих очи и се понесох, проснах се на пода до нея. Тя се изправи и ме прободе, отново. Кръвта беше студена, но нежна като ласките ù. Косата ù галеше все още връта ми, докато, надвесена над мен, шепнеше последно „сбогом!”

Започнах да усещам как сатенената нощница ме прегръща, тя покри тялото ми с нея, а после легна гола отгоре. Но дори в този сетен миг отлитащата ми душа усещаше впиващата се топлина на горещото ù тяло, дори през синията сатенена нощница...