Беше краят на лятото. Смокините в двора бяха налели плод. Денят си отиваше. А той отпуснат лежеше на шезлонга в градината.
Не беше изминало и денонощие, откакто се запознаха, а ето, че той вече не можеше да спре да мисли за нея нито за миг. Още усещаше полъха на парфюма ù и потрепването на миглите ù върху лицето си, когато се доближи до нея, за да я целуне за първи път. От мисълта за прилепналата ù рокля, с която беше облечена на срещата им, му ставаше още по-горещо в тази и без това много гореща вечер. Цялото му тяло беше изпълнено с желание. Искаше да я има, точно в този миг, тук и сега. Но тя още се бавеше. Закъсняваше вече с цял час.
И тъкмо, когато реши да ù звънне, чу как спря някаква кола пред къщата. Той изтича нетърпелив надолу по пътеката между цветята и излезе на улицата. На вратата го чакаше тя. Още по-красива и още по-съблазнителна от всякога. Той улови погледа ù, който неволно се плъзна по раменете му и това го възпламени още повече. Зърната ù издайнически бяха изпъкнали ...