СТРЕС-ТЕСТ

Сега е модерно да се правят стрес-тестове. Заболи те главата – отиваш при джипито за стрес-тест. Там той ти слага разни шнурове на главата, та да заприличаш на зелен марсианец, после ти пуска ток, за да ти щръкне косата и ноктите ти да посинеят, усмихва се и казва: „При теб всичко е окей!” На излизане се буташ в касата на вратата, претърколваш се по стълбите и припълзяваш до таксито или до автобуса. Боли те всичко вече, а не само главата и наистина значи всичко е окей.

Същото се случва и когато те заболи корем. Ако нямаш пари да си платиш потребителската такса на домашния лекар за стомашния стрес-тест, не е проблем. Когато излезеш от кабинета му и си купиш лекарствата, които ти е предписал – задължително ще те заболи корема по такъв ужасен начин, че ходенето ще има смисъл само ако е до тоалетната.

Напоследък до стрес-тестове прибягват освен физически и юридически лица. Това са такива лица, чиято юридическа самоличност се различава от физическата. Те са двулични по природа и рождение, но това на никой не му прави впечатление, защото юридическите лица не са разхождат по улицата. Когато ги заболи нещо обаче – било стомах, било глава, било лош кредит, и тях ги подлагат на стрес-тестове. Карат ги да правят отчети, да заделят резерви, да намаляват заплати, да съкращават служители, за да оцелеят при извънредни обстоятелства. В резултат на това повечето юридически лица фалират, а другите, които са разбрали вече каква е цената на оцеляването, предпочитат доброволната ликвидация пред капиталовата адекватност.

Не бива да се изостава твърде много от новостите в съвременния свят. Не е нито европейско, нито американско. Току-виж си изпуснал някой кохезионен фонд за подпомагане на страдащи алкохолици от болестта на слабоумието или многопрофилен социален фонд за развитие на борбата срещу безплодието на лозите. И хляб има в тези фондове, и друго има. Не бива да се пропуска. Стрес-тестовете също не бива да се пропускат – така решихме ние с браточката. Я си представете, че дойде криза и нямаме пари нито за вино, нито дори за бира... Ще си вървим наоколо с пресъхнали уста, целия свят ще ни прилича на Намибия, и то защо? Защото не сме го предвидили. Защото не сме помислили отнапред, че може да се случи, че едно лошо управление на личните портфейли, една зле балансирана консолидация на съвместните ни бюджети – и ето ти тебе дефицит! Не дай боже, може и свръхдефицит! Или менингит.

Купихме по пет килограма червено вино и по осем бири, взехме мезета и седнахме да обсъдим трезво обстановката. След като се посгряхме, установихме, че стрес-тестовете трябва да съдържат възможности за живот без пари в условията на валутен борд. Жените ни щяха да живеят съвсем без пари, а децата... Децата щяха да вземат назаем от бабите им. Те за какво са? И без това се чудят къде да си изхарчат пенсиите.

След още няколко часа с браточката стигнахме до кардиналност в изводите и издълбоко констатирахме, че животът не е каца без дъно. По този повод видяхме дъното на чашите с вино и преминахме към бирата.

Привечер постигнахме консенсус по всички въпроси. Тъкмо се прегърнахме да се поздравим и вкупом, като по команда, вкъщи влетяха жените ни и тъщите. Кой ли вятър ги довя тук заедно – като глутница песоглавци, изгладнели през зимата?

Ние ги изгледахме и те ни изгледаха. Ние лошо и те лошо. Докато разберем какво става, жените се строполиха на пода: припаднаха ли, спънаха ли се, от глад ли им прималя, знае ли човек. Ама никак не издържат стрес-тестове това, жените, никак. Капиталови дупки такива. Как ще я караме по европейски, не знам.

И се запътихме към кръчмата да споделим опит.