Все пак ще изплюскам един таратор. Мазничък, с много чесън. Напук на лошото време и мъж ми, дето се прибира вкъщи със спален чувал. Студено му било. Божеее, сега разбирам защо чушките на балкона не червенеят...
Дразни ме тоя дъжд. По никое време. Октомври. И съобщенията от Топлофикация, че поради ниските температури, ще тъпчем топлина от...другиден. Едва издържахме туй ледено лято, сакън да не изпукаме без вълнени гащи. По никое време.
Лапам с черпака, котките мрънкат. И тия се объркали днес. Явно от студа. До последно се чудих дали да не накълцам една слънчева наденица в тая лятна супа, ама...
Гледам филм. Испански. Там, в Испания, няма студ. Не знаят що е "юрган".
Тоя, моят, се увил до ушите, похърква в чувала, под юргана. И притреперва. "Миличка, идваш ли?"
Е, идвам. Все пак. Влизам отдолу, намествам се. Къде кълка, къде ключица... И зяпам с половин око. Да видя как се вирее сред фикуси и мазна шунка.
Минава час. Шуши грухти, а съседката от съседния вход, ама на същия етаж, пък и до ...