Случилото се през онази зимна нощ съвсем не бе в разрез с нормалното, но пък и не противоречеше на истината. Или може би, се лъжех!?
Май виновни бяха необичайно ниските температури. От седмица студът бе сковал всичко наоколо и допълнително с непрогледната мъгла не позволяваше на хората да съзрят снежната картина и надвисващата опасност. Последвалите дълги нощи довършиха пъкленото му дело. Температурата стана минус двадесет и четири градуса и по радиото заговориха за бедствие. Единствено скърцащият под обувките сняг даваше сигнали за живот. Хората крачеха механично между преспите, като навити часовници, имайки за цел само да се доберат някъде на топло. Студът така адски щипеше кожата на лицата им, че те умираха от болка.
Бравата упорито се съпротивляваше срещу опитите за нейното отключване. Трябваше да се отдръпне и натисна силно с рамо. Като внимаваше да не се подхлъзне, тя се отдалечи и после рязко заби рамо във вратата.
Беше чула, че на места с много ниски температури, дори прозорцит ...