II.
Мара
От къде се бяха взели всички тези деца? И колко странни бяха! Хилави, мърляви, с изпити лица, дрипавите им дрехи висяха на телцата им като на телени закачалки. Шляпаха в калта с босите си крачета и я гледаха с такива големи очи. Телцата им зъзнеха, а погледите им, втренчени във вързопа, който носеше, сякаш прогаряха мръсния плат и ровеха вътре. А вътре нямаше нищо, само хлопатарите на мъртвите овце, които дрънчаха на всяка стъпка. Топлата кошара я нямаше, нямаше храна, нямаше дрехи. Децата трепереха в дрипите си, тя трепереше в тънката риза, звънците трепереха във вързопа. Студено...
–Кукуругу-у-у-у-у!
Мара отвори очи и се надигна в полумрака . Сграбчи леката завивка, която беше отметнала в съня си, зави се до ушите и седна по турски в средата на широката спалня. Трепереше.
–Кукуригу-у-у-у!
Телефонът, оставен на тоалетката, вибрираше и кукуригаше настойчиво. Сигурно беше вече шест и Делян трябваше да става за работа.
–Кукури....
Делян влетя в стаята по халат, обгърнат от арома ...