III.
Дона
Дона се сви в зимното си яке и допря топлата порцеланова чашка до бузата си. Болката в зъба цяла нощ я беше държала будна въпреки изпитите ампули nolotil. Сега сякаш беше решила да поспи малко, поне докато тя си изпие кафето на терасата.
Метна качулката на главата си и отпи с наслада горещата, ароматна течност. Какъв студ! Краят на април, а вятърът сутрин стържеше ушите като през януари. „Никъде не съм брала такъв студ през април, както в слънчева Испания- казваше тя на приятелките си от България.-За няколко години климатът тук се обърка. Дори и въздухът в Мадрид е друг, някак си по –остър...Като хората.“
Отпи още една голяма глътка и отново долепи до чашата студените си пръсти на двете ръце. Жалко за хубавите стръкове здравец и мушкато в дървените сандъчета! Мислеше да използува съботния ден и отсъствието на Олег, детето и кучето и да почисти терасата, да сложи пръст на цветята, защото непрекъснатите дъждове бяха оголили корените...
–Дано другата седмица се стопли, милички, ...