Студ в Мадрид
(Седем години по-късно)
Втора част
II
Мара
Мара отметна лекичко завивката, целуна спящия кичур на челото на Делян, намери пипнешком чехлите и халата и излезе на пръсти от спалнята. Не, че щеше да го събуди, ако беше светнала лампата. След нощната смяна в дискотеката той нямаше да стане поне до обяд. Миличкото, нека спи, нали сега работи и заради двамата!
Открехна вратата на малката стаичка, в която настаняваха случайните си (и неслучайни) гости и в която държеше дъската за гладене и ютията. Ивана и тя спеше дълбоко, отметнала пухения юрган. Снощи се беше увила като пашкул в него, трепереща от умора и студ, но сега явно беше по-добре. Беше в леглото вече повече от девет часа, нещо съвсем необичайно за нея.
Притвори внимателно вратата, зареди кафеварката и включи компютъра. Гладенето можеше да почака! Нека си почине майка ѝ, има нужда, капнала е, а снощи седяха до среднощ със съседката! За една седмица работа в оная къща е стопила коремчето, а бръчките около устата ѝ са ста ...