Във фоайето на хотела бе задушно и почти сумрачно.
Щом го забеляза, едрият мъж стана от фотьойла и се запъти към него:
- Добре дошъл, Влад!- Подаде му ръка Ангел.
После кимна мълчаливо и му направи знак да го последва.
Отвори близката врата и като се настани удобно зад бюрото се взря в приятеля си от детството:
- Е, разказвай! Къде се изгуби толкова време?
Владислав седна срещу му, преглътна сухо и заоглежда картините на стената.
Забелязал погледа му, Ангел поде:
- От различни автори са. Някои закупих от една изложба във Валядолид преди години... Половината са тук, останалите изпратих към другия хотел на морето.
- Успял човек си, приятелю.- Отрони Влад.
- Е!- Въздъхна мъжът срещу него.- В днешно време тъкмо тръгнеш нагоре, и някой ще ти дръпне шалтера...Или пък ще сложи прът в спиците на колелото ти.
Влад кимна едва доловимо, а Ангел продължи, галейки гладко избръснато си лице: ...