Студена сутрин.
Избледняваща луна.
Сутрин като всяка друга преди тази, е... с малката разлика, че пронизващата мелодия на будилника ми бе точна. Изстенах от недоволство и разтърках очи, протегнах ръка и впих пръсти в меката козина на мъркащото създание, добрало се до леглото ми току-що. „Скъпоценното ми камъче" - наричаше го мама, затова го кръстихме Опал, но това беше преди баща ми да я пребие до смърт след поредната си пиянска нощ. Още помня красивата усмивка, изписана на лицето ú от радостта, която изпитвах аз, когато ми подари тази котка, още помня хилядите сълзи, които изплаках за мама след като баща ми я преби, задето ме глезила с подаръци. Още се питам как полицията повярва на скалъпеното падане по стълбите, още помня нелепата смърт, която баща ми измисли.
Силното тряскане на врата ме изкара от болезнените спомени.
Станах от леглото си и с бавни крачки се запътих към банята, от която излизаше баща ми. Погледнах го с очи, пълни с омраза и гняв, а той ме поздрави с поредната си съ ...