Стресна се насън и се събуди от собственото си изхъркване на кривия диван, надигна се и затътри още заспалите си крака към банята на мигащата светлина на телевизора, леко се бутна във фотьойла с дремещата му жена, банята го посрещна отворена и осветена, и изведнъж се вцепени пред размазаните кървави следи по плочките пред ваната.

 Обърна се и се втурна обратно към хола, щракна лампата и се вторачи в дребната ѝ, прегъната на две фигурка със скръстени ръце и увиснала глава настрани.

             Непроумяващо се заоглежда по пода за още някакви шокиращи следи и разсънил се внезапно от видяното, му проблесна, че не само вратата на банята беше отворена и светеше, а и входната зееше отворена и пристъпи крачки назад към антрето да я затвори, преди да предприеме нещо друго.

             Ръката му напипа нещо лепкаво по дръжката, a телевизорът продължаваше да примигва и говори с гласовете на българските субтитри с поредния сериал по фокс крайм...

Инстинктивно погледна ръцете си, не беше кръв, нещо безцветно и хлъзгаво беше, почувства ги хладни и влажни. След като затвори входната врата, се обърна назад и загледа другите  зеещи широко отворени врати в дъното, антрето навътре преминаваше в дълъг коридор с още три врати - детската на  Хриси, стаята за гости и килерът. Не му беше до  тях. Опипа джобовете - нямаше телефон. "Изпаднал е сигурно до дивана някъде", втурна се в хола и затърси с очи друг. Нито на масата, нито до дивана, "Ха, и спалнята!" - и тя беше с отворена врата. Започна малко по малко да намества мислите си, значи другият джиесем трябва да е под възглавницата, си помисли след като не чу от стационарния никакъв звук. Светкавично го грабна и набра 112. Докато обясняваше за какво им звъни и диктуваше адреса, се върна при Ади: по пода имаше няколко по-едри капки кръв, а тя продължаваше да не помръдва. Издиктуваха му да провери дали диша:

            - Да, мисля, че има пулс! - отговори, след като опипа топлата ѝ шия, тогава вече се осмели и я побутна назад, главата ѝ се подпря на високия фотьойл.

            - Устата ѝ е пълна с някакъв парцал или нещо такова!

            - Извадете го внимателно и го оставете на масата, не пипайте нищо друго, екипът пристига до 8 минути, вече пътува към вас!

Опипа без да иска и своята уста, усети изтръпналата си горна устна и задръстения нос, посегна към масичката за салфетка и видя подобен парцал като този в устата на жена му на пода между нея и дивана.

            - За това не съм чул нищо - миризмата на ацетон беше остра и силна, помириса отново ръката си и се опита да диша през изтръпналия си нос.

            Чак като приключи разговорът със 112 забеляза голите стени - картините ги нямаше! Погледна през портала към трапезарията, и там стените го изгледаха безсрамно голи, върна се в спалнята - същото. Към спалнята имаха вътрешна баня, така искаше жена му още като се нанасяха, и добре я направиха, жена му винаги знаеше какво иска.

Домофонът провлачено зазвъня, Марин побърза да отвори, отвори и вратата на апартамента.

Бели престилки със сгъваема количка и двама цивилни влетяха вкупом.

             - Къде е жената? - две престилки и единият цивилен се захванаха с нея, докато една бяла престилка го накара послушно да седне, започна да му мери кръвното и да го пита как се чувства.

             - Господине, жена ви има прободна рана в рамото под ключицата, не е дълбока, кръвта е съсирена вече и почти не кърви, но жена ви е под упойка още от вдишаните пари, има и попаднала течност от кърпата, с която е била запушена устата, и в гърлото, за това я взимаме с нас, трябва да видим какви са пораженията при нея и дали ще има усложнения. Вие сте добре, само сте вдишали, оставяме ви на разследващите.

Докато изнасяха Адриана, другият цивилен вече беше някъде в другите стаи, а този тука усърдно прибираше всичко от масичката и пода в найлонови пликове, отмести свободния вече фотьойл и затърси нещо и под него.

            - И така, Марин Стефанов Стефанов... - записваше си криминалистът данните му - друго освен картините да липсва?

            - Не знам, не съм оглеждал, а и не се сетих - виновно примигна Марин.

            - И в другите стаи картините липсват, явно заради тях са дошли крадците. Ще трябва да дойдете с нас в полицейското да напишете показанията си и опишете подробно откраднатите картини. Тръгваме, колегата ни чака долу вече.

            - Искам да знам как е жена ми! - повиши тон Марин.

            - След това ще ви откараме направо при нея, не се притеснявайте!

В полицията Марин се подписа под показанията си, подробно описал картините: две бяха оригинал, останалите бяха репродукции. Жена му беше от стар пловдивски род, по традиция свързан с групата на пловдивските художници. Едната оригинална беше наследствена и подарък от родителите ѝ, а другата беше на известен столичен художник, наред със скандалния си бохемски живот оставил и прекрасни картини, доста модни в последно време. Репродукциите също бяха на известни светила. Не бяха маниаци еснафи или сноби, и че не бяха оригинали не беше от значение, а че ги имаха и можеха да им се наслаждават и радват като на част от духа на авторите им.

            - Възнамервали сте да заминете със семейството в Пловдив за уикенда и да оставите дъщерята при баба ѝ и дядо ѝ за ваканцията, и тази вечер апартаментът трябваше да е празен, така ли?

            - Да, но ми възникна в последния момент неотложна работа, клиентка удвои поръчката си, а държеше в същите срокове да я изпълним, и аз трябваше и днес до късно да работя, а жена ми не искаше да иде без мен, за това изпрати малката сутринта с автобус сама за Пловдив.

           - А кой освен в работата ви знаеше за променените ви планове? Помислете много добре преди да ми отговорите, всичко е важно! - полицаят щракаше по клавиатурата и говореше с приглушен недоспал глас.

            - Даммм, късно вечерта сте дремели на дивана пред телевизора, докато жена ви е гледала, лампите са били загасени, щорите спуснати и нищо не е подсказвало, че апартаментът не е празен. Жена ви отишла до общата баня и там на вратата се е блъснала във влизащите крадци: след като единият я е пробол с нож и запушил устата с т.н. домашен хлороформ, за по-сигурно да не би да извика, е натъпкал напоената кърпа в устата и я е завлякъл до фотьойла. Изглежда се е уплашил, защото е притиснал раната с някаква хавлия докато спре обилното кървене, за това няма големи следи извън банята. Вие сте били лесен - няколко вдишвания и сте продължили да спите, докато крадците са сваляли картините от стените. Взели са ви мобилните и изскубнали стационарния, за да няма откъде да се обадите, като се събудили. Не са знаели за другия под възглавницата в спалнята. А лепливото хладно вещество по дръжката на вратата е "балсам" за смазване на вратите да не скърцат и по-лесно да се приплъзне механизмът на външната врата, докато единият върти ключа, а другият отдолу повдига с отвертката или друг подобен инструмент. А анестезията са носели за всеки случай, ако евентуално се почви някой съсед посред нощ във входа, докато си вършат работата. При жена ви е по-зле, защото течността от кърпата се е смесила и със слюнката и е преглътнала, но, сега ще проверим! - набра номер и зачака:

           - Слезте на входа, колегата ви чака да ви откара, скоро жена ви ще се събуди, всичко ще е наред! - усмихна се с уморения си приглушен глас следователят, и той доволен, че още една безсънна нощ вече си отива.

             Докато седеше до леглото ѝ, отново благодари на съдбата, че му я запази, като знаеше как се събраха още като студенти, и как станаха с годините едно цяло.

Бяха в различни факултети, и можеше и никога да не се запознаят, ако не обядваха и двамата в стола. За пореден път забеляза колежката, отново сама на маса. Другите все идваха на групи, но тя беше отново само с голямата си чанта, и дори като се хранеше, пред нея имаше нещо за четене. Седна на нейната маса, докато тя му отговори на поздрава само с леко помръдване на главата, после взе и нейната табла да върне чиниите и я покани на кино, като ѝ подаде лист с телефона си и поиска нейния. Малката и гъвкава фигурка и големите топли очи магически го привличаха, а сега видя и красивата извивка на устните ѝ. Та се усмихна и му продиктува номера си.

          - Адриана, приятно ми е! По-често вдига хазайката ми, като ѝ кажеш, че ме търсиш, ще ме повика, от Пловдив съм! - изненада го приятно как с минимален брой думи даде максимална информация и нищо излишно. От там нататък за няколко месеца животът му се преобърна.

           След киното я заведе при него: живееше сам на таванския етаж в къща до пазара "Кирков", майка му, вдовица след 2-рия си съпруг, от който беше наследила къщата, живееше на по-долния етаж, а между тях апартаментът беше даден под наем. След няколко дена Марин слезе при майка си:

           - Мамо, но тя не се сеща да си ходи, все едно винаги е живяла тука: заедно ходим до сеуто, заедно се прибираме!

           - И? Не ти харесва ли? Доста е хубавка и възпитана, какво ѝ е?

           - Ами само чете и пише, не може да готви, ако аз не направя кафе, и кафе няма да пие!

           - Много важно, че не може да готви, с нейното юридическо един ден ще може да си поръчва храна и да се храни навън, и жена за чистене да си има! Ако забременее, взимай я и се жени, хич не се чуди! Домошарка, ученолюбива, такава ще е и в работата си, няма какво да му мислиш. А и ще имам хубави внуци! - засмя се майка му с глас. Мъдра жена беше мама, преживяла двама съпрузи: първият зарязала да си се отдава свободно и живее с алкохола, а вторият, с който намерила търсеното семейно щастие, изгубила нелепо точно когато се наслаждавала на дочакания мечтан живот.

             След няколко месеца вече чакаха бебе и обмисляха сватбата. Така дойде на бял свят Хриси, за  която баба ѝ веднага направи детска стая на долния етаж при нея. Няколко години още живяха на таванския в къщата, родителите ѝ доста добре им помогнаха финансово за собствения апартамент до "Журналист", а майка му почти сама отгледа дъщеря им, която дори и след като се преместиха в новото жилище, остана да живее при баба си на пазара, както му казваха на шега. А в Пловдив беше другият ѝ дом - на "Руски" срещу Бунарджика, и там безброй дечурлига като в махалата на пазара, ваканциите ѝ бяха винаги чакани като страхотно преживяване. Баба ѝ я водеше по изложби, театри, дори и на опера, и тя израсна едно щастливо обгрижвано от всички дете. Едно, за съжаление. Въпреки че искаха, не можаха да имат второ, но пък майка му излезе много права. За всичко. Двамата с Адриана бяха много различни: той се запали по моторите и обичаше да ходи по рокерски събирания и събори, Адриана си остана домошарка, носеше си домашно извън кантората и работеше вкъщи, че не можеше да готви наистина не беше проблем. Всеки си имаше своите забавления и личен живот, но имаха и изградиха с времето най-доброто - семейство в хармония и доверие и докато половината им познати и приятели се изпоразведоха или все се оплакваха заради някакви скандали, те никога не си повишиха тон и не спряха да ходят заедно на почивки и всеки празник да превръщат наистина в празник.

          - Къде съм? - дрезгавият глас от болничното легло го изведе от унеса му.

          - Тука си, скъпа, при мен! - стисна ръката ѝ Марин и продължи да я гали, гледайки с умиление топлите големи очи, широко ококорени по детски, още не знаейки къде са, които го бяха привлекли магнетично преди години.

           - Показателите ѝ са добри, ларинксът до месец ще се възстанови, да сме доволни, че няма поражения на белите дробове. Чисто нова е - промита, прочистена, като новородено! На обяд ще я изпишем. елате тогава да я вземете, а сега ни чака още малко работа с изследвания - издекламира като по медицински учебник току-що влязлата бяла престилка с папки в ръце.

           - До скоро! - Марин се надигна, бавно отпусна малката ѝ ръчица; трябваше да иде и до печатницата, където тия дни се работеше на акорд. Нали снощи беше поспал на дивана, стига му толкова. До довечера.

В четвъртък следователят му се обади да иде в районното за разпознаване.

На летището хванали пътник с дълга ръчна чанта  и фалшива лична карта за полет за Амстердам, който не разбирал български. В чантата се оказали няколко навити платна от наши художници. Марин разпозна и двете сред тях.

           - Репродукциите са останали за  вътрешна консумация, международната група от няколко години се е занимавала с изнасянето на наши произведения на изкуството зад граница. Новият ви охранител в печатницата, Григор, е част от групата, идвал е у вас с колеги на годишнината на фирмата ви по-миналия месец и тогава е видял картините ви. И понеже по график е трябвало да почива в петък и събота, не е разбрал, че имате акордна поръчка и няма да пътувате до Пловдив. Щяха безпрепятствено да си свършат работа и най-вероятно да не успеем да ги заловим и тоя път.

            - Лаптопите и мобилните също ще ви предадем тия дни, на склад са, изчаквали са, преди да ги пуснат в заложната, и тя на един от групата. Как е съпругата ви?

            - Благодаря, всичко е наред, раната зараства, гласът ѝ е секси дрезгав като на Клаудия Кардинале, дъщерята ще се прибере след 3 дена, ваканцията ѝ свършва - Марин се подписа под протокола за приемането и нямаше търпение да звънне на Адриана и да я зарадва, че картините се прибират, да бяга да им намери нови рамки!