Суета

26 мая 2009 г., 21:59

Проза » Другие

772 0 0

Стоеше пред огледалото, тя заставаше пред него милиони пъти. Взираше се в своите очи с грим покрити. Тя взе в ръка пудрата си скъпа и нанесе я по лицето си до полуда. И пак пред огледалото застана, но така и не знаеше вече коя е, в какво се превърна.

Тя отдавна беше загубила себе си под маската от скъпа пудра.

Суета

Свързани произведения

Комментарии

Предложения