13 февр. 2011 г., 19:52

Св. Валентин и самотата 

  Проза » Рассказы
1112 0 4
1 мин за четене
Сам в тъмнината... сам в тъмнината седеше той... сам в тъмнината, размишлявайки. Седеше и пушеше. През прозореца нахлуваше лека светлина от уличната лампа, благодарение на която се открояваше силуетът му, а около него дим. Чу се звук на допиращи се стъклени предмети, след това, звук на изливаща се течност... Изглежда пушеше и пиеше алкохол. Сам в тъмнината и само в компанията на догарящата цигара и силния алкохол, размишляваше. Размишляваше върху това, че беше останал сам, самичък на връх Св. Валентин, сам със себе си, сам с цигарите и сам с алкохола. Размишляваше какво толкова е направил на света, че да се окаже сам на този празник?!
Сам в тишината! Сам със себе си! Защо именно на него съдбата е отредила тази орисия?! Дали не бе я заслужил с нещо?... Колкото повече се питаше и размишляваше, толкова повече се доближаваше до отговора на въпроса: "Защо съм сам?!". Беше сам, защото за целия си съзнателен живот не бе допуснал никого до сърцето си. На него му харесваха тези еднократни запоз ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дилън Джордж Все права защищены

Предложения
: ??:??