Три години Стоимен живя спокойно и в пълна хармония с добрата си, мълчалива, послушна и всеотдайна надуваема любима, която купи от секс шопа, при последното си, несполучливо в личен план, ходене в Плевен. Но, един злополучно завършил запой ги раздели завинаги...
За Коледа покани братовчед си и Игнат- селския сваляч- да празнуват заедно и същевременно да дегустират новото му вино. И, естествено, на Игнат то повлия доста палаво, щом обърка тоалетната със спалнята и, виждайки на леглото разкрачената хубавица, която направо му се молеше, не устоя... След което я похвали на Стоимен колко невероятна и направо като истинска била. Тогава домакинът, в изблик на ревност, грабна от масата ножа, с който режеха мезетата, и нахлу в спалнята. Стори му се, че го гледа с презрително- съжалителна усмивка и ядосано ревна:
- Какво? По- голям кеф ли ти направи от мен? А?!? По- добър ли е? О-о, така ли... Щом не си моя- няма да си на никой друг!!! - и злобно я наряза на парчета...
Изминаха три месеца. Настана пандемия. А той още не можеше да я прежали. Брадясал, блед, отслабнал, разпръскваше около себе си ухание, което бе непоносимо дори за твари без обоняние. Братовчед му пак го навести, и въпреки трите маски, които бе сложил на лицето си, не спираше да кашля. От седмица го врънкаше да се вземе в ръце и да отвори нова страница в живота си. За това днес и дойде- да му направи регистрация в сайт за запознанства.
- Хайде сега бягай в банята, че ще ми трябва снимка за профила ти!
- Че така какво ми е?!?
- Така, в най- добрият случай, някоя самотна майка може да използва снимката ти да си плаши децата, като не слушат! Хайде в банята! - и го поведе на сила.
След няколко минути Игнат, появявайки се освежен и усмихнат, каза:
- Бях забравил колко е приятно под душа! Хайде, гласи ме, прави ме хубав и ме показвай, че мацките сигурно едвам се удържат да не ме нападнат!
- Сега бе, потрай още малко! Нещо бързичко приключи с банята май...
- Това ли е профила ми? Я да погледна... Братовчеде, ти подиграваш ли ми се, бе?!? Какво е това описание- ‘Умерено грозен, но с чар и сексапил’
- Ми, какъв си?!?
- Аз съм мечтата на всяка корица от списание! Това ще напишеш!
След едночасов спор и снимане, всичко бе готово. И се заеха да избират момета. Спряха се на осемнадесет от тях. Оставаше само да измислят нещо оригинално и да им го изпратят. И след дълги умствени напъни, сътвориха следното:
- Коя си ти, Видение прекрасно, в облак от парфюм със дъх на пролет?!? Гледам те и ми се иска да затанцувам от въодушевление, макар и да съм гъвкав като дърводелски метър! Иначе( с две думи) съм готин, интелигентен, ерудиран, сериозен, изискан, фин, добър, мил, нежен и внимателен, перфектен във всяко отношение, мечта и желание за всяка жена! А в тълковният речник, срещу определенията за галантен, кавалер и романтик, е сложена моята снимка! Но, нека проявя прословутата си скромност и да спра с описанията за мен, които могат да продължат до безкрайност, и да проявя учтивост, давайки път на дамата да ми разкаже нещо за себе си!
Изпратиха го на набелязаните профили и седнаха да чакат. Но, тази нощ никоя не клъвна... На сутринта, леко поизнервени, разпратиха писмото до всички регистрирани представителки на нежния пол и се разделиха. Стоимен се метна в леглото и веднага отнесе.
В следващите дни получи толкова много писма, че загуби представа за ден и нощ, докато отговаряше и омайваше. Накрая се спря на три мадами, една от които бе много настоятелна за среща. Мацката бе бургазлийка- нахакана и отракана- и бързо го убеди да се видят. И ето го Стоимен пред огледалото- оформя прическа, маже лицето си с одеколон, напръска яко мишниците с дезодорант, след което ги подуши и реши, че ще е по- добре да ги обръсне. Накрая се огледа за последно и пое към гарата. Пристигна в Плевен един час преди автобуса от Бургас. Седна в чакалнята и, докато си играеше с телефона, от време на време поглеждаше часовника и нервно опъваше стегнатите ластици на маската. Автобуса пристигна. От него слезе кльощаво и дългокрако , с морско сини блестящи очи , момиче. Погледна го, а той загуби дар слово.
- Здравей! - прегърна го тя, а ромолящия и омаен глас бе като на сирена.
Свали маската, усмихна се и прошепна:
- Нека те целуна!...
При вида на трите реда конски зъби, Стоимен изпадна в шок! Едва успя да пророни:
- Аз само да донеса цветята, че ги забравих в чакалнята.... - и в пристъп на паника, не разбра кога се е качил в тролея, а маската му се посмъкнала.
- Ей, младеж! Веднага си покрий носа, че както тежко дишаш, да не вземеш да ме наплюеш! - изкара го от вцепенението писклив женски глас- Чу ли, бе?!? Искаш да заразиш всичко живо ли?
- Аз не плюя с носа си! - отвърна той .
И, понеже тролеят спря и отвори вратите, той бързо смъкна маската и изсъска:
- Ей сега ще ти кихна. За да те заразя! - пое въздух и изду бузи.
Бабека, още преди да успее да прикрие лице с ръцете си, забели очи и опря глава в стъклото зад нея. Стоимен се уплаши , скочи на тротоара и се понесе по- бързо от микроб, попаднал в подходяща за вилнеене среда. В това време в тролея младо момиче разтърсваше припадналата жена.
- Бабо, бабче! Какво ти е?!?...
Некролога се ококори и машинално обърса бузите си с ръце:
- Хулиган мръсен! Ще ми киха той...
Стоимен спря чак на централния площад. Едва дишаше. Като се посъвзе, измърмори, в опит да успокои гузната си съвест:
- Не ми се вярва дъртата да е гушнала босилека... Сигурно е получила инфаркт само... - и пое обратно към гарата.
А морската нимфа още висеше в чакалнята и си мислеше: “ Явно някой му е отнесъл букета и сега е отишъл да купува друг. Ех, какъв кавалер... ”
…..................................
След преживяното, цели две седмици бяха необходими на Стоимен да се навие за нова среща. И, ето го пак в Плевен, но този път- на гарата- в очакване на новата му изгора от Велико Търново. Влакът пристигна. От отвореният прозорец, преди вратата на вагона, надникна малка къдрава главица и изчурулика с детско гласче:
- Писанчо- о! Тук съм!
“ Ох, как ще ми стенеш с това гласче! ” - лакомо потри ръце той .
След секунда на стълбите застана добре отгледана болярска снага, която едва мина през вратата. “Леле, тая по- лесно ще я прескоча, отколкото да я заобиколя! “ - мина през ума му, но на глас каза:
- Здравей, котенце!
Тя го гушна, а главата и стигаше до слънчевия му сплит( което, естествено, го наведе на перверзни мисли) . И той опита да я прегърне, но ръцете му си останаха доста раздалечени една от друга.
- Хайде, Писанчо, води ме у вас, че нямам търпение да ми разчистиш паяжините!
- Тръгваме! - каза, а мислено добави- “ Какво пък, ще се прежаля...Поне върху нея ще съм като на воден матрак! “....
… Сутринта сънуваше, че не му достига въздух, а в главата му бумти нафтов генератор. Стресна се. Отвори очи и преди да се задуши напълно, успя с голямо усилие да измести ръката и от гръдния си кош. И установи, че грохота не е в главата му, а идва от дясно, където мацката до него цепеше пространството с мощно болярско хъркане. Опита да стане. Цялото тяло го болеше. Матрака лежеше на пода всред счупените табли на кревата.
- Майко мила! Добре, че снощи се усмъртих с ракията, защото иначе нямаше да издържа мъченията, на които бях подложен... - промълви, леко разтревожен за здравината на нежната си снагица.
Едва успя да се изправи и с голяма мъка стигна до банята.
На обяд тътена спря и пухченцето се събуди. Протегна се и с широка усмивка загука:
- Писанчо, снощи беше много палав! С удоволствие бих останала още при тебе, но утре съм на лекции в университета. Я слагай трапезата да похапнем, че път ме чака!
Игнат не заподскача от щастие единствено от жал към организма си! И докато изпразваше хладилника, Бухтичка събра два стола без облегалки за ръцете, намести се с мъка в тях и започна здраво да вършее храната пред смаяния поглед на изумения си любовник....
Близо месец след раздялата им, болката в ребрата продължи да му напомня за нея. Но, всяко нещо си има край и той закопня за нови любовни подвизи! Беше ред на третата мадама! ...
Плевен, гарата. Стоимен слезе от влака и се отправи към автогарата, мислено подготвяйки се психически:
" Няма да купувам цвете, за да мога да имам предлог стратегически да се измъкна, ако се наложи! "
Влезе в чакалнята, а там две старчета, с треперещи крака и вибриращи бастуни, в червени панталонки и розови шалчета ( единият с грим, а другия- с червило), беззъби и щастливи, обменяха хормони, премесени с капещи лиги и премрежени погледи.
" Гледай ги ти, покойниците, още им се палува! " - завистливо ги зяпна той- " А и как са се барнали... "
- Стоимен, нали? - сепна го нежен глас.
- Стоимен?!? - огледа се той, но бързо се осъзна- Да, да, аз съм! ... А ти си Валентина, нали?
- Позна от първият път! Отдавна ли ме чакаш, защото съм тук повече от половин час?
- Е, има- няма час, час и нещо... А, че ти кога дойде? Не те видях...
- Защото сега влизаш тук, как да ме видиш по- рано?
- Щото каза в единайсет...
- Да, но единадесет беше преди повече от половин час!
- Я, как лети времето! Хайде да се поразходим ! - хвана я за ръката и я поведе към центъра.
Няколко пъти, до като се разминаваха с други хора по тротоара, Стоимен я пускаше да върви пред него, което изнерви девойчето и то му се тросна:
- Ти какво само ме пробутваш отпред, да ти правя път ли? Голям си кавалер!
- Голям съм, я! А ти май не си наясно с това изкуство и как е възникнало, а?
- Просвети ме тогава, като си толкова ерудиран!
- Добре. Слушай внимателно, за да можеш да го осмислиш! Веднъж, докато Адам и Ева се разхождали в Рая, завалял проливен дъжд. Видели на близо пещера и Адам хукнал напред, за да влезе първи. Но, на входа уплашено се спрял, чувайки в тъмнината от вътре да се разнася страховито ръмжене. Бързо се отдръпнал назад и казал, с приканващ жест, на Ева:
- Път на дамите!
Тя го изгледа за миг и като отвори една уста...
- Аха, значи ми намекваш, че трябва само с теб да се съобразяваме, така ли?!? Аз съм еманципирана жена и това за мен е недопустимо! - повиши още тона тя, след което му изнесе двадесет минутна лекция за съвременната, себеуважаваща се жена, на която конституцията и дава право на глас и на избор.
Когато приключи, махна на едно такси, качи се и само подвикна :
- Дадох ти насоки- разсъждавай! Ако имаш с какво... - тръшна вратата и пое в посока автогарата.
Стоимен стоеше ошашавен и гледаше умно. След малко и той се запъти в същата посока.
Прибра се в къщи и седна на масата, опитвайки да анализира случилото се. Внезапно удари с юмрук по нея и кресна:
- Я марш веднага в кухнята за туршия и ракия! - след което скочи и пъргаво се самообслужи. - Ще ми се прави на велика оная! ... И за какво ми трябва жена, след като съм си напълно самодостатъчен? И аз мога да съм еманципиран! Според конституцията- имам право на глас и на избор! - и седна удовлетворен и горд от себе си да се самопочерпи , в чест на обзелото го висше прозрение...
© Шо Цветанофф Все права защищены