Тя слезе от автобуса, а сред сгушената хижа се зеленееха високи върхове. Утрото бе топло, но все още бе ранна пролет и хладен вятър докосваше тялото ù. Плетеният ù пуловер обгръщаше стройната ù снага и нежно обхващаше врата ù. В ръцете си тя силно стискаше едно кълбо червена коприна, което беше с нея откакто се помни. Всички слязоха от автобуса и до тях се появи екскурзоводът, придружен от още една група млади хора.
- Моля новодошлите да дойдат насам и да се присъединят към нас, за да обсъдим графика. - боботеше с ленив глас той.
Ана се обърна към него и направи няколко крачки напред. Спря се рязко, когато забеляза две кафяви очи да я гледат без да помръднат. Две кафяви очи на един мъж, който виждаше за първи път. Две очи и нищо повече, но тя не можеше да помръдне заради тях. Четири кафяви очи се гледаха без да намират, а и без да търсят, никакво обяснение за това. Сякаш бяха там, просто за да си се наситят.
- Ан... Ан... - извика встрани някакъв женски глас.
- Ан...
Тя все още не може ...