Най- тъмно е преди разсъмване! Очаквам разсъмването на душата си, защото този пореден мрак, който се нагнети преди малко в нея ще ме... задуши!
Невидимата ръка на БОЛКАТА ме е стиснала здраво за гърлото и затова дишам на пресекулки! Трудно, мъчително трудно, поемам въздуха на разума, защото този на чувствата ме връхлита като ураган и не мога да си намеря място, където да се скрия от него без да... плача! Понякога се чувствам добре, че мога да помагам на хора, които са корабокрушенци в Любовта, но само докато не се влюбя и то точно в този, на когото съдбата или Бог ме пратил да помогна! И тогава започва битката в мен между СЪЩЕСТВЕНОТО И НЕВИДИМОТО!
Да бъдеш добър и широко скроен и приемеш мисията си на "лечител" на раненото от любов сърце, което търси утеха в нова любов или да си егоист и да се отдадеш на онова невидимото за останалите чувство на изгаряща ревност, която те опустошава! Хамлетовска дилема! Зная, че сърцето има доводи, които разумът не признава! Зная, че най боли душа от ...