Ще лумне светлина, ослепителна красива. Ще се възцари тишина, красива бяла светлина, може би дори чак зловеща. Стоп на звука, стоп на живота, стоп на грешките, стоп на страданието. Само вечността може да покаже колко дълго трябва да чакаме, за да изкупим греховете си. Истината ще излезе наяве, любовта ще се прекърши, ако вече не се е прекършила. Няма да има чувства, няма да има нищо. Нищо, освен съзнанието и съвестта ни - единствените ни пътеводители в безкрая. А дали наистина съществува рай? Дали онова приказно място, където всеки иска да отиде, съществува? Дали не е плод на отчаяното ни желание да се махнем от този свят? Колко студен и мъчителен е станал, че човек да иска да избяга завинаги от него. А не го ли правим ние такъв?