Светлината, която рисуват очите
- Вчера срещнах приятелката ми, с която днес сутринта ходих на кафе. Близо от година не бях я виждала и много и се учудих на нейното държание! - Албена говореше с вълнение на своята приятелка, която тя наричаше „Мони".
Наричаше я „Мони", защото на Албена и беше пределно ясно, че Моника мразеше да я наричат по този начин. Всъщност Моника вече не и обръщаше никакво внимание, а и беше свикнала!
- Защо, какво ти каза? - попита Моника, макар че не искаше да узнае.
- Започна да ми говори за разни явления, но най-много ми харесаха нейните разсъждения за сънищата! Искаш ли да разбереш нещата, които тя ми сподели?
Моник, както всички и викаха в училище, не обръщаше внимание на Албена. Тя бе видяла свой близък приятел, с който сякаш си говореха с очи! Погледите в този момент за Моника бяха много важни, защото, макар и да не си признаваше, тя харесваше това момче! Тя не беше се запознавала лично с него, но те се бяха видели в парка преди два дена и тогава те отново ...