Светлината подскача покрай мен. Завихря се по посока на часовниковата стрелка и изчезва. Аз се сливам с тишината в стаята и очите ми леко се замъгляват. Изпадам в онова приятно чувство на блаженство и за миг забравям, че съм пред пишещата машина. Ръцете ми се отпускат сами и се пренасям в друго едно време, времето на Кумранската същност. Виждам величествен храм, с аркова структура. Влизам в него, а около мен множество хора облечени в дълги роби, различни по цвят. Прави впечатление, че всички са препасани през кръста с ленени синджирести връзки. През челата им минават ленти. Едните от тях са с червени, другите - със зелени, а третите - със сини. Реших да се приближа до един, който носеше синя лента. Допрях ръка до рамото му. Той се обърна и ме погледна. Запитах го:
- Отче, значи за вас тази лента през челото има значение?
- Разбира се. Тя ни отличава като чиновете при военните.
- И вие ли имате чинове?
- Така е. Те са по заслуга и учение по съвършенство.
- Можеш ли да ми обясниш какво з ...