Мъжът лежеше безпомощен. С годините болестта го превиваше, надмогвайки всички опити да избяга от нея. Временни подобрения и после отново го връхлиташе с непреставаща методична последователност на преследвач, който не изпуска от поглед жертвата си. Чувстваше се жертва. Дните и нощите се въртяха в кръг, като въртележка и го замайваха и объркваха. Свален на леглото, той губеше представа за себе си и за света наоколо. В него оставаше миналото на живота му, но и то някак хаотично нахвърляно, разпокъсано, несвързано. Това, на което се беше посветил, забавленията и удоволствията на този живот, приключенията, както ги наричаше, и които старателно пазеше през годините, и после ги полагаше върху платното в ателието си, оцветяваше ги, придаваше им свежест, привлекателност и красота. Запечатваше всичко в картините си, за да не може времето да ограби спомените му.
Сега целият този живот, който го радваше някога, го гледаше от стените осветен от деня някак заплашително и тревожно. Някак безмислени в ...