София – 2050 година. Всекидневието на старото време стана упражнение за новото. Трудностите се превърнаха в лекота. Настъпиха нови времена, в които жените завзеха света.
07:00 часа... Двадесет и пет годишната Александрина Божилова се буди в тристайния си апартамент, готова да се изправи срещу поредния тежък ден. Слънцето не съществува – жалко, писателят е лишен от възможността да се впусне в сладки описания – защото всичко е различно...
Синеоката дама пие ароматното си кафе, загледана в тъмносините цветове на облаците и минувачите по улица ,,Women World". Косите и́ – безкраен водопад, спускащ се по нежния и́ гръб – придават магична женственост на лицето и́.
,,Же-ни-те вла-де-ят зе-мя-та, же-ни-те вла-де-ят све-та, мъ-же-те от-да-вна ги ня-ма, на тро-на ще пи-ше ЖЕ-НА..." – тананикаше си, любувайки се на приятната гледка. Гласът и́ бе гладък, мек и звънлив.
Мъжете – догарящ спомен в адска пещ. Сила, изгнила заради капризите на тези ,,нежни" същества. Звезда, която никога повече няма да ...