/от Женята Минджев, супердуперсветски репортьор/

Тази сутрин за пореден път се проведе матинето на госпожа Мими от бараката зад блок 10. Пред великолепната кофа за боклук, пълна с пресни отпадъци от снощния коктейл в ресторант „Залез“ и соарето в бар „Облак“, се събраха поканените, повечето от които бяха в типичните си елегантни облекла. Но някои си бяха позволили доста свободни тоалети. Например, господин Лазо бе във вечния си анцуг, сполучливо обогатен с няколко кръпки — виолетови на лактите, черни на коленете, зелена на гърба.

На разположение на присъстващите бяха щедрите дарове на съдбата — десетина едва нахапани пържоли, половин тенджерка постни сарми, няколко полупълни бутилки бира, половин шише почти оригинално уиски и така нататък.

Леката закуска, с преобладаващи зеленчукови гарнитури бе поднесена на припек до източната страна на блока. Сред гостите с особено излъчване и чар беше прекрасната госпожа Рада, придружена от господин Пепо, в чийто район са богатите кофи зад хотел „Рома-стар“.

Господин Мишо от бунището край квартал Мътнево беше придружен от госпожа Сиса — главна асимилаторка в района около автогарата.

Господин Асан и госпожа Айше — ръководители на просяшкия бизнес край църквата „Леле, Боже!“, бяха почтеното начало на един изпълнен с честно свързващи двата края люде списък.

Госпожа Пелагия — цялата в оригинално многоцветие и многопластово облекло, изпъкваше на този елегантен по замисъла си прием.

Облечен в марково облекло от специалния цех към даракчийницата, сред гостите блестеше господин Анани. Той покани всички присъстващи на предстоящата изложба на намерени в кофите летни бивши облекла.

Натрупването на облизващи се гладни многоцветни и безкрайно расови кучета и котки от непознатата на науката порода „Кръстоска на улична превъзходна и градски плейбой с примес на градинска любов“, които очакваха своя пай, обобщаваше видимия успех на празненството.