6 февр. 2020 г., 17:30
9 мин за четене
Беше затворен несправедливо, осъден без съд, и присъдата беше изпълнена без палач. Тук в тази тъмна килия щеше да прекара остатъка от времето си на тази земя. Понякога си мислеше, че вече е мъртъв тъй като чернотата и тишината по нищо не се различаваха от смъртта.
Усещаше, че още диша и можеше да усети студеното време навън. Студ беше сковал околията, сняг беше затрупал и човек и природа, и едно непоклатимо спокойствие властваше над илюзията наречена време. Може би точно заради лютата зима дните му изглеждаха още по-безкрайни, ако това изобщо беше възможно.
В това мъртвешко битуване единственото, което крепеше изнемощялата му душа, беше надеждата, че ще види отново принцесата си. Надяваше се, че ще усети детските ѝ ръце още веднъж, че ще види топлата ѝ усмивка сред тази кучешка зима, и ще отплава на последното си пътешествие щастлив.
Разтърси глава за да не заспи и видя познатите зелени очи. Шест ярки кръвожадни светлинки, демони направени от човека за да му помагат, и обърнали се бърз ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация